Направо към съдържанието

Козлукьой (дем Еордея)

Вижте пояснителната страница за други значения на Козлукьой.

Козлукьой
Καρυοχώρι
— село —
Гърция
40.5033° с. ш. 21.7767° и. д.
Козлукьой
Западна Македония
40.5033° с. ш. 21.7767° и. д.
Козлукьой
Кожанско
40.5033° с. ш. 21.7767° и. д.
Козлукьой
Страна Гърция
ОбластЗападна Македония
ДемЕордея
Географска областСаръгьол
Надм. височина710 m
Население349 души (2021 г.)
Пощенски код502 00
Телефонен код2463

Козлукьой или Кузлукьой (на гръцки: Καρυοχώρι, Кариохори, катаревуса: Καρυοχώριον, Кариохорион, до 1927 година Κοζλούκιοϊ, Козлукьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Еордея, област Западна Македония.

Селото е разположено на 710 m надморска височина,[2] на 10 km източно от Кайляри (Птолемаида), в подножието на планината Каракамен (Вермио).[3]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Козлукьой е турски чифлик. В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Козлукьой:

В същата равнина на четвърт час от последното село [Требища], недалече от същата река се намира мохамеданското село Козлукьой с 36 къщи и 73 нуфузи. Данъкът им е 3650 пиастри. Има много мелници и градини с орехови дървета. Има 1 джамия.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Козлу Кьой има 610 жители турци.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Козлукьой е чисто турско село в Кайлярската каза на Серфидженския санджак със 130 къщи.[6]

Според статистика на Серфидженския санджак на гръцкото консулство в Еласона от 1904 година в Кослукьой (Κούσλουκιοϊ), Кайлярска каза, живеят 635 турци.[7]

През Балканската война в селото влизат гръцки части, а след Междусъюзническата война Кузлукьой попада в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Козлу-кей (Козлу-кеj) има 100 къщи турци.[8] В 1924 година след гръцката катастрофа в Гръцко-турската война турското население се изселва от Козлукьой и в селото са заселени гърци бежанци от Турция. В 1928 година селото е чисто бежанско и има 167 бежански семейства с 624 души.[9] В 1927 година селото е прекръстено на Кариохорион, в превод орехово село, каквото означава и Кузлукьой на турски.[10]

В документ на гръцките училищни власти от 1 декември 1941 година се посочва, че в Козлукьой живеят 150 бежански семейства.[11]

Традиционно населението се занимава с отглеждане на жито и със скотовъдство.[2]

Прекръстени с официален указ местности в община Козлукьой на 31 юли 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Баири[3] Μπαΐρια Ипсомата Ύψώματα[12] връх в Каракамен на СИ от Козлукьой (862 m)[3]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 777[2] 704[2] 634[2] 788[2] 725[2] 798[2] 667[2] 678[2] 634[2] 597 431 349
  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 297. (на македонска литературна норма)
  3. а б в По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  4. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 164. (на руски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 270.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 61. (на македонска литературна норма)
  7. Σπανός, Κώστας. Η απογραφή του 1904 του Σαντζακίου // Κοζάνη και Γρεβενά : Ο χώρος και οι άνθρωποι. Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2004. ISBN 9789601212951. σ. 511. (на гръцки)
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 23. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен на 30 юни 2012 
  11. Цитирано по Даскалов, Георги. Българите в Егейска Македония, мит или реалност, Македонски научен институт, София, 1996, стр. 236.
  12. Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 483. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 147). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 31 Ιουλίου 1969. σ. 1051. (на гръцки)